Откъс от книгата

Ако трябва да се обрисувам с две думи, то няма да мога, казвам го веднага да си знаете. Единствено мога да споделя с вас, че много обичам да наблюдавам света около мен, да го сканирам от всички ъгли. Но най-вече обожавам да го анализирам без да пропускам и най-дребните детайли. Интересна ми е психологията на хората, реакциите, взаимоотношенията им. Винаги всичко е различно, и тъкмо това действа на вниманието ми както острилка на молив. Не обичам думите „мотивация“ и „предизвикателство“, просто съм ги изключил от речника си. Затова не търся такива хора, и поради тази причина никога не попадам на случки където има подобни люде и събития. По-скоро ме интересуват изключенията, те са ми най-интересни. Забелязал съм, че всички хора, успешните ведно и най-некадърните, живеят в един общ виц, обитават един и същ анекдот. Някак стигнах плавно до заключението, че колкото и да е тъжен и несправедлив живота, участниците в него не осъзнават тази му страна на майтап. Осъзнах, че животът е една многопластова история, тъжна шега, но и огледално комична, досущ като френска комедия. Знаете ли, написах част от разказите отдавна, други са отскоро, а някои даже ги бях позабравил че съществуват. Зад тези страници ще откриете своеобразен портрет не само на обичайната градска прослойка от лузъри и тарикати, а като цяло сборен образ на българския панелен човек, който не спазва никакви правила. Или ги спазва, ама нещо не му се получава. Дори нещо повече - всеки е взел правомощията на другия в своите ръце и плете ли плете кошницата си. Независимо от това, изобщо не намеквам за социална, психологическа или каквато и да била критика. Дори напротив, симпатизирам на своите герои, някои не ги оправдавам, въпреки, че понякога техните решения трябва да изглеждат законни и правдиви, но пак си плуват на повърхноста.